Добър съвет !
Как да направим снимките снимани с нашата любителска камера да изглеждат, като професионални.
Може да намерите Lightroom в сайтовете за споделяне Arenabg.com и zamunda.net

Част 1

Методи за определяне на експозицията  тази функция на цифровия  фотоапарат определя  яркостта на обекта. В повечето  случаи се използва  оценъчно мерене на осветеността.  А ето ги и режимите за  измерване на осветеността: 1. Оценъчно мерене - това е универсален  режим и е подходящ  за портретни снимки и дори за обекти, осветени  в контражур. Фотоапаратът автоматично задава експонацията така,  че да съответсва на характеристиката на сцената. 2. Частично мерене- този режим е ефективен, когато  фонът е много  по- чрък от заснемания обект поради осветяване в контражур и други.  Сивото поле на илюстрацията вдясно (номер 2) показва зоната,  в която се измерва осветеността, за да се постигне  стандартна експозиция. 3. Осреднено мерене с приоритет в центъра- при този  метод се измерва осветеността в центъра на визьора  и след това се осреднява за цялата сцена. Този метод  изисква малко повече знания за фотографията.

Скорост на затвора 

скоростта на затвора е мярка за времето, през което затворът остова отворен. Колкото повече време затворът е отворен, толкова повече светлина достига до сензора. По-бързите скорости често изискват по-широко отворена бленда (по-малко число F) и позволяват действащият обект да се замрази. По-бавните скорости на затвора позволяват с по-затворена бленда (по-голямо F-число) да се заснемат снимки на по-слаба светлина.  При изплзването на статив и по-ниска скорост на затвора се получава ефект, който показва движение, динамика. Снимката вдясно е пример за това, скоростта е 1,6 сек., правена в метрото в град Порто. Така всички неподвижни обекти остават неподвижни, а движещите се размазват, придавайки усещане за движение в снимката. Тъй като в метрото беше светло, трябваше да се намали отвора на (в случая F 13) блендата, т.е. да пропуска по-малко светлина, позволявайки да се намали скоростта на затвора.

Бленда - какво е тя и за какво служи 
       Във фотографията бленда (може да с е ползва диафрагма и апертура) на фотоапарат, се нарича приспособлението определящо количеството светлина, която ще попадне върху светочувствителния слой на фотографската лента. Изразява се с диафрагмено число, което е отношение от фокусното разстояние на обектива и диаметъра на отвора на блендата. Колкото това число е по-голямо, толкова блендата е по-затворена и е с по-малък диаметър и обратно. Например при една и съща експонация (скорост) при слънчево време ще поставим бленда 11 или 16, а при мрачно 4 или 5,6. Точното съотношение бленда/скорост определя добра експонация и качествена снимка. Блендата влияе и върху рязкостта, като колкото диафрагменото число е по-голямо, толкова дълбочината на рязкостта е по-голяма, т.е нашата грешка при фокусирането е по-малка. Когато използвате голяма стойност за отвор на блендата, имайте предвид, че при ниска осветеност може да има размазване на снимката , поради заклащане на фитиаоарата. При това положение стойността на скорост на затвора ще е по-ниска- трябва да увеличите ISO или да използвате статив. Също така , колкото по-близо е обектът, толкова по-малка е дълбочината на рязкост - обратното. В примера със снимката вдясно е използван твърд обектив 50 mm / 1.8 , с максимално отворена бленда и близо до обекта на снимане за постигане на "размазан"  (дефокусиран ) фон.

        Какво означава ISO в фотографията
ISO - В фотография, номер на ISO, е показател за чувствителността на сензора, когато е по-голям брой показва по-висока чувствителност. Едно от предимствата на цифровата матрица е, че сигналът, който тя генерира като реакция на падащата върху нея светлина, може да бъде усилван.  Това ознаава, че стандартната светлочуствителност - 100 ISO единици- може да се увеличи, ако околното осветление е слабо. Качеството на изображението няма да е толкова добро, но ще е задоволително. Повишената чувствителност на матрицата позволява да снимате при по-ниско ниво на осветеност, но на съответната цена - шумът. Той съответства на увеличената зърнистост. Шумът  от дълга експозиция (секунда или повече) се нарича стационарен, или шум с фиксиран рисунък. Има практически метод за намаляване на този шум, като направите втора снимка със същите настройки, но с покрит обектив, така, че да излезе черна. Вторият кадър има същото разпределение на шума и по този начин по- късно може да комбинирате двата във Фотошоп и да позлвате черната снимка, за да елиминирате шума.

ФОТОАПАРАТИ И ОБЕКТИВИ

Фокусиране, бленда, затвор

Не е задължително да имате професионална фотокамера , за да правите хубави снимки. Дори в началото е по-добре да започнете да снимате с фотоапарат с по-проста конструкция, за да разберете принципите на действие на фотокамерата.
По своята същност фотокамерата е една светонепроницаема кутия снабдена с обектив, затвор, място за фотолентата и визьор, който да ни ориентира за това какво попада върху кадъра. Най простите фотоапарати са със вграден неподвижно обектив с постоянен фокус, позволяващ да получаваме обща максимална рязкост. Зад обектива е разположен затвор от метални ламели който да защищава фотолентата от осветяване.Когато натиснем спусъка ламелите на затвора се отварят за определено кратко време и пропускат отразената от обекта светлина върху фоточувствителната повърхност на филма. При снимки с такива камери това, което виждаме във визьора не съвпада напълно с това което попада върху лентата, появява се паралакс, особено когато снимаме от близко разстояние.
По-съвременните обективи са конструирани, така че да ни дават възможност да фокусираме върху избрания от нас обект. Без да се впускаме в подробности, ще кажем, че това става с помощта на гривна , която въртим в ляво или в дясно, разположена върху корпуса на обектива преместваме отделните групи лещи и по този начин постигаме желания от нас резултата.
Друг важен елемент от кострукцията на обектива е диафрагмата или блендата. Тя е една от двете възможности, с която контролираме количеството светлина, попадащо върху фоточувствителния материал, а така също с нейна помощ определяме и дълбочината на рязкост, на която ще отделим специално внимание по-късно. За блендата трябва да знаем, че всяка следваща бленда след най-отворената пропуска два пъти по-малко количество светлина от предходната.
Другият конструктивен елемент от фотоапарата, с чиято помощ определяме количеството светлина, попадащо върху фотолентата , е затворът . Той може да е вграден в обектива или да е разположен в корпуса на фотокамерата, както е при огледално-рефлексните фотоапарати лайка формат. В този случай може да пердеобразен - от платно или от метални ламели при щорните затвори. Скоростта , с която се движи затворът може да бъде примерно от 30сек до 1/ 12 000 от секундата при едни от последните модели, а така също почти всички фотоапарати , на които можем да избираме скоростите имат и позиция В, което значи , че затворът стои отворен, докато спусъкът на фотоапарата е натиснат и се затваря след като пуснем бутона. По този начин можем да правим експозиции в продължение на часове. В повечето случаи скоростите се движат в порядъка от 1 сек до 1/ 1000 сек, като всяка следваща скорост след най-малката е два пъти по бърза от предходната - например 1/15 сек, 1/30 сек, 1/60 сек и т.н.
Визьорите са три вида: директни при компактните камери, огледално рефлексни, в които преминаващите през обектива лъчи с помощта на огледало се отклоняват към визьора, а огледалото в момента на снимане се вдига , за да пропусне светлината към фотолентата и двуобективните рефлексни, както например при по-старите модели на "Ролейфлекс". При тях обективите са два, като е диният е за визьора.
Според своето предназначение и форматите на които снимат фотокамерите се разделят на лайка формат, средноформатни, голямоформатни и камери със специално предназначение.
От своя страна камерите лайка формат биват компактни, като повечето фотоапарати, с които снимат туристите и непретенциозните любители. Трябва да отбележим, че и сред компактните камери има такива със сериозни възможности, но на доста високи цени.
Най-популярни сред професионалистите и запалените любители са огледално рефлексните камери с вътрешно измерване и ръчно фокусиране от типа на "Никон ФМ2", "Канон А1", "Минолта Х700", "Пактика МТЛ3", "Зенит ЕМ" и др., които бяха хит през 80-те и 90-те години на 20 век.
През последните години на пазара се появиха свръх модерните автофокусни фотоапарати от типа на "Никон Ф5", "Никон Ф 100", "Канон ЕОС 1Н", "Канон ЕОС 3". Те са предназначени за снимане в екстремни ситуации, разполагат с бързи автофокусиращи системи , а така също възможност за измерване на светлината в една точка ( спотово), с превес в центъра или така нареченото ТРИ ДЕ МАТРИЧНО мерене, при което светлината в кадъра се измерва в 256 точки и се сравнява с информацията в базата данни на компютъра вграден във фотокамерата.
Средноформатните камери с формат на кадъра 6х4,5см, 6х6 см, 6х7 см, 6х8 см и 6х9 см са предназначени предимно за професионалните фотографи, макар че съществуват и евтини средноформатни любителски апарати. Най-популярните камери от този клас са "Мамия РБ 6х7", "Хаселблад", "Пентакс 6х7", "Фуджи 6х9", " Ролейфлекс", "Броника", а така също " Мамия 645" и "Пентакс 645", които пуснаха и автофокусни варианти.
Голямоформатните камери с размер на кадъра 10х12 см( 4х5 инча), 13х18 см, 20х25см (8х10 инча) и дори 30х40 см са предназначени изключително за професионални фотографи. При тях равнината в която се намира филма, равнината в която е монтиран затвора и равнината на обективната дъска са свързани помежду си с гъвкава непроницаема мяхова връзка, която дава възможност различните равнини да променят ъглите, които сключват помежду си, а така също и се преместват вертикално и хоризонтално една спрямо друга. Това прави възможно , например при снимане на архитектура , да избегнем перспективните деформации или да получим дълбочина на рязко изобразяване на цялото кадрово пространство при снимане на натюрморт. Най-известната и добра камера от този клас е "ЗИНАР". Известни са така също "Линхоф",
" Камбио", "Тойо" и др.
Към специалните модели фотокамери може да причислим камерите за подводно снимане на "Никон" с които може да се правят подводни снимки до 50 м под водата, водоустойчивите камери, с които може да се снима до 5 м под водата, панорамните камери от типа на "Технорама 617 ", "Хоризонт", така също и камерите за моментални снимки от типа "Полароид", при които секунди слек като сме снимали имаме готов оригинал.
Изреждайки различните видове, не трябва да пропускаме и дигиталните фотокамери, които бележат много бързо развитие. При тях изображението се заснема по дигитален път върху магнитен носител и секунди след като заснемем кадъра можем да го прехвърлим в компютър или да го изпратим с помоща на мобилен телефон във всяка точка на света, а това дава възможност минути след като се е случило дадено събитие, то да бъде отпечатано на страниците на вестниците. Дигиталните камери дават възможност да избегнем етапа на сканирането и да разполагаме с фотоизображението по-най бързия начин, а така също да видим на монитора на камерата какво сме заснели, веднага след натискането на спусъка на апарата. За съжаление цените на камерите даващи висококачествени резултати са доста високи. Тук бихме споменали "Никон Куулпикс 950" , "Никон Куулпикс990","Никон Д1", Канон ЕОС Д30" и др.
Обективите за фотокамерите могат условно да се разделят в три основни групи: широкоъгълни, нормални и дългофокусни. Това разделяне е съвсем условно, защото нормалният обектив за лайка формат е 50 мм, но петдесетмилиметровия обектив е широкоъгълен за камерите 6х7 см ( дава същия ефект както 20 милиметровия обектив при лайка формата). Затова ще говорим преди всичко за 35мм фотокамери.
Широкоъгълните обективи са с фокусно разстояние от 6 до 35 мм. Като ъгълът на виждане при 6мм е 220 градуса, а при 35 мм - 62 градуса. Обикновено тези под 15 мм се наричат "Рибешко око". При снимане те обхващат значително голяма част от пространството, но при снимане с тях трябва много да се внимава, защото при малко изкривяване на оста на обектива спрямо хоризонта се получават значителни перспективни деформации на вертикалните линии.
Нормалните обективи се наричат така , защото обхващат същото полезрение, както човешките очи. Те са най-често използваните обективи и фотокамерите обикновено се окомплектоват с тях. Фокусното им разстояние е от 40 до 60 мм.
Дългофокусните обективи имат фокусно разстояние от 80 до 1000 мм и повече, като тези над 1000 са с цени няколко десетки хиляди ДМ. Приложението им е най-разнообразно - 100 мм се използват за портретна фотография, от 135 до 400 за спортна фотография, над 500 мм за фотосафари, а тези над 1000 мм са основно оръжие на "папараците".
В отделна група трябва да отделим обективите с променливо фокусно разстояние, така наречените вариообективи. Те от своя страна са с промеливо фокусно разстояние в зоната на широкоъгълните - например 17 - 35 мм, нормалните - 35 - 80 мм или дългофокусните - 100 - 300 мм, но има и обективи в диапазона 28 - 200 мм.
Има и обективи със специално предназначение. Това са макро обективите предназначени специлно за макро фотография, например в мащаб 1 към 1. Друг вид специални обективи са шифт обективите - при тях е възможно вертикално преместване на предната група лещи спрямо задната, като по тоя начин може да коригират перспективните деформации при снимане на сгради.

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА В СВЕТОВНАТА ФОТОГРАФИЯ

Цяла епоха в американската фотография е свързана с името на АЛФРЕД ЩИГЛИЦ (1864 - 1946 гг.) Творчеството му е познато на всеки фотограф-художник в света. Реалистът е увлечен експериментатор.Той полага много творчески труд в търсенето на изразните изобразителни средства на фотографията. Роден в щата Ню Джърси, той получава образованието си в Берлинския политехнически университет, като по това време започва първите си занимания с фотография. В родината си Щиглиц се завърнал като технически и художествено образован фотограф. От 1892 г. започнала неговата сериозна творческа работа. На фона на вече развитата занаятчийска фотография, Щиглиц бързо се издигнал сред нюйоркските фотографи с интереса си към снимането на обкръжаващата го действителност. Той виждал във фотографията изкуство, на което предстои непосредствено да отразява живота. Пръв от фотографите снимал в дъжд, в сняг и нощем. Съзнателно снимал в различни ракурси, при което се получавало ново предаване на перспективата и формата на обекта. Програмни за Щиглиц може да се считат неговите работи "Крайна спирка" и "Дело на човешките ръце". Първата е създадена при преодоляването на много технически трудности, а във втората нищо не е останало от природата- всичко е създадено от ръцете на човека, навлязъл в ерата на развитието на техниката. Той винаги е бил защитник на "чистата фотография" - всеки сюжет показан така, както може да го покаже фотографията, е по-ценно художествено произведение, отколкото подражанието на живописта, гравюрата или рисунката.
Към школата възглавявана от Щиглиц принадлежат Едуард Стейхън, Гертруда Кезбир, Кларънс Уайт, Юджин Смит, Пол Странд. За разлика от него, неговите последователи често нарочно използвали неправилно фокусиране
( нерязкост на изображението), а така също четка и оцветители в позитивния процес.
Едуард СТЕЙХЪН ( 1879 - 1973 гг.) по образование е художник, но той също много ценял чистата фотография. Интересен е портретът, който той направил на Джордж Бърнард Шоу през 1902 г. - фигурата на писателя заема дясната част от снимката, лявата час е празна, при такава композиция е прието портретуваният да е обърнат с лице към свободното пространство в кадъра, но Стайхън пренебрегнал това правило. Получил се кадър , при който Шоу ,като че ли излиза, за секунда поглеждайки към фотографа, живо хванато движение. Снимката нарушава приетите правила за изграждане на композицията в изкуството и се възприема като свежо явление - така фотографията преоткривала свои, присъщи само на нея форми на изразност. Прийоми, които след десетилетие ще станат постоянно използвани в "репортажните портрети", по времето на младия Стайхен били новост.
През 20-те години на ХХ век започнали страстни търсения на нов път за новаторската мисъл, търсене на езика на художествената фотография, който да не повтаря езика на живопистта и графиката.
Един от центровете на новите идеи ( не само във фотографията) е немската художествена школа БАУХАУЗ, основана през 1919 г. във Ваймар, през 1925 г. пренесена в Десау и накрая в Берлин. В основата на подготовката на художниците били поставени функционалност, логика, простота. В програмата получил отражение култът към техниката и точните науки.
Един от идеолозите на школата бил Ласло МОГОЛИ-НАД (1895 - 1946 гг.) - професор в катедрата по "Композиция на пространството и материалознанието". В киното и фотографията той виждал възможност за нов в историята на изкуството език. Призовавал и сам следвал своя призив: да показва явленията от живота, предметите и вещите в необичайни ракурси, от необичайна точка на виждане, не само както ги виждат очите, а както ги вижда и техниката. Макроснимките и астроснимките, по негово мнение внасят много ново в изобразяването на света от фотографията.
На Моголи-Над принадлежат и не малко нововъведения, оказали се ценни за по-нататъшното развитие на художествената и приложната фотография - например, основните техники на снимане без фотоапарат, така наречените фотограми.
МАН РЕЙ (1890 - 1976 гг.) , художник - дадаист, абстракционист. През 20-те години той се занимавал и с фотография.Дълго време живял и творил в Париж. Известност получили неговите "Рейограми" - разновидност на фотограмите с изявен сюреалистичен контекст. Освен това, той по-смело и удачно от останалите изполвал техниката на соларизацията.
Неговото кредо било:"Това , което не мога да нарисувам - снимам, а това което не мога да снимам - донарисувам". Ман Рей създал серия от смели по форма портрети, отговарящи на програмата на сюреализма. Неговите търсения се препреплели и с потребностите на търговската реклама. Във фотомонтажите той намерил оригинални форми за реклама на мода.
Лаконизмът, яснотата на зрителните образи, смелостта на композицията, необходими за рекламната снимка изискват виртуозно майсторство. В рекламната фотография намирали, намират и сега приложение и пейзажите, и натюрмортите, и фотошаржовете, и фотограмите, макро и микроснимките, рентгенограмите. Тук не малка заслуга има Ман Рей, той допринесъл за включване на рекламната фотография в областта на фотоизкуството.
От друг характер било творчеството на ЕДУАРД УЕСТЪН ( 1886 - 1958 гг.).С група единомишленици създал в началото на 30-те години творческа група, която получила името " Ф/64 ".Това означавало диафрагма затворена до максимума на обектива -64, която осигурявала максимална дълбочина на рязко изобразяваното пространство или казано по елементарно фокус във всяка точка на снимката. Участниците в тази група се обединили за реабилитирането на "чистата фотография " и за утвърждаването на само достъпните за нея изразни средства.
Едуард Уестън пише: " Изложената снимка трябва да бъде пределно рязка, със съвършено ясни на всички предмети от най-близките до най-отдалечените. Тя трябва да има гладка, блестяща повърхност, способна да изяви цялото изумително богатство на фактурата и детайла, което е възможно на фотоснимката. Градацията на тоновете трябва да бъде чиста, без воалиране ."
Уестън въвел в практиката показването на "обикновеното необикновено" - снимки на разрязани плодове. Той приложил своите методи и при снимането на актова фотография - продължава и досега да оказва влияние неговото търсене в природата на форми от човешкото тяло и в човешкото тяло на форми в природата. Формите на голи тела в снимките на Уестън понякога се асоциират с ритъма на хълмиста местност или формата на облаци, с линията на дюни и фактура на пясък.
Ще споменем още няколко имена без да имаме възможност да ги представим в рамките на този ограничен материал: АНСЕЛ АДАМС (1902 - 1954 гг.), участник в групата "Ф/64", АНРИ КАРТИЕ БРЕСОН, РОБЕР КАПА, ЙОЗЕФ СУДЕК, ДЕЙВИД СЕЙМУР, РОБЕР ДУАНО, ВАСИЛИЙ РОДЧЕНКО, ЪРВИНГ ПЕН, ЮСУФ КАРШ.Специално внимание заслужават и нашите съвременници Педро Луис Раота, Ищван Тот,Виталий Бутирин, Спурие, Гунар Бинде, Валдис Браунс, Роджер Де Грооф и др.