Добър съвет !
Как да направим снимките снимани с нашата любителска камера да изглеждат, като професионални.
Може да намерите Lightroom в сайтовете за споделяне Arenabg.com и zamunda.net

Част 1

Методи за определяне на експозицията  тази функция на цифровия  фотоапарат определя  яркостта на обекта. В повечето  случаи се използва  оценъчно мерене на осветеността.  А ето ги и режимите за  измерване на осветеността: 1. Оценъчно мерене - това е универсален  режим и е подходящ  за портретни снимки и дори за обекти, осветени  в контражур. Фотоапаратът автоматично задава експонацията така,  че да съответсва на характеристиката на сцената. 2. Частично мерене- този режим е ефективен, когато  фонът е много  по- чрък от заснемания обект поради осветяване в контражур и други.  Сивото поле на илюстрацията вдясно (номер 2) показва зоната,  в която се измерва осветеността, за да се постигне  стандартна експозиция. 3. Осреднено мерене с приоритет в центъра- при този  метод се измерва осветеността в центъра на визьора  и след това се осреднява за цялата сцена. Този метод  изисква малко повече знания за фотографията.

Скорост на затвора 

скоростта на затвора е мярка за времето, през което затворът остова отворен. Колкото повече време затворът е отворен, толкова повече светлина достига до сензора. По-бързите скорости често изискват по-широко отворена бленда (по-малко число F) и позволяват действащият обект да се замрази. По-бавните скорости на затвора позволяват с по-затворена бленда (по-голямо F-число) да се заснемат снимки на по-слаба светлина.  При изплзването на статив и по-ниска скорост на затвора се получава ефект, който показва движение, динамика. Снимката вдясно е пример за това, скоростта е 1,6 сек., правена в метрото в град Порто. Така всички неподвижни обекти остават неподвижни, а движещите се размазват, придавайки усещане за движение в снимката. Тъй като в метрото беше светло, трябваше да се намали отвора на (в случая F 13) блендата, т.е. да пропуска по-малко светлина, позволявайки да се намали скоростта на затвора.

Бленда - какво е тя и за какво служи 
       Във фотографията бленда (може да с е ползва диафрагма и апертура) на фотоапарат, се нарича приспособлението определящо количеството светлина, която ще попадне върху светочувствителния слой на фотографската лента. Изразява се с диафрагмено число, което е отношение от фокусното разстояние на обектива и диаметъра на отвора на блендата. Колкото това число е по-голямо, толкова блендата е по-затворена и е с по-малък диаметър и обратно. Например при една и съща експонация (скорост) при слънчево време ще поставим бленда 11 или 16, а при мрачно 4 или 5,6. Точното съотношение бленда/скорост определя добра експонация и качествена снимка. Блендата влияе и върху рязкостта, като колкото диафрагменото число е по-голямо, толкова дълбочината на рязкостта е по-голяма, т.е нашата грешка при фокусирането е по-малка. Когато използвате голяма стойност за отвор на блендата, имайте предвид, че при ниска осветеност може да има размазване на снимката , поради заклащане на фитиаоарата. При това положение стойността на скорост на затвора ще е по-ниска- трябва да увеличите ISO или да използвате статив. Също така , колкото по-близо е обектът, толкова по-малка е дълбочината на рязкост - обратното. В примера със снимката вдясно е използван твърд обектив 50 mm / 1.8 , с максимално отворена бленда и близо до обекта на снимане за постигане на "размазан"  (дефокусиран ) фон.

        Какво означава ISO в фотографията
ISO - В фотография, номер на ISO, е показател за чувствителността на сензора, когато е по-голям брой показва по-висока чувствителност. Едно от предимствата на цифровата матрица е, че сигналът, който тя генерира като реакция на падащата върху нея светлина, може да бъде усилван.  Това ознаава, че стандартната светлочуствителност - 100 ISO единици- може да се увеличи, ако околното осветление е слабо. Качеството на изображението няма да е толкова добро, но ще е задоволително. Повишената чувствителност на матрицата позволява да снимате при по-ниско ниво на осветеност, но на съответната цена - шумът. Той съответства на увеличената зърнистост. Шумът  от дълга експозиция (секунда или повече) се нарича стационарен, или шум с фиксиран рисунък. Има практически метод за намаляване на този шум, като направите втора снимка със същите настройки, но с покрит обектив, така, че да излезе черна. Вторият кадър има същото разпределение на шума и по този начин по- късно може да комбинирате двата във Фотошоп и да позлвате черната снимка, за да елиминирате шума.