ВИДОВЕ ОБЕКТИВИ

ВИДОВЕ ОБЕКТИВИ

Ø  Според конструкцията.

Прости обективи. Към тях спадат еднолещовите обективи. Първоначално използвани двойно изпъкнала леща. Ниското качество било подобрено с изпъкнало-вдлъбната леща (меникс), използван като мекорисуващ обектив при портретните снимки. Диафрагмирането коригира донякъде сферичната аберация и комата.

Днес най-простият обектив е ахроматът, представляващ комбинация от събирателна и разсейвателна леща, изработени от различно по оптичните си свойства стъкло.

Сложни обективи. Перископ. Отстранява дисторсията, тъй като сименрично разположените лещи спряма диафрагмата взаимно компенсират своите действия. Ъгловия му обхват е около 30 градуса.

Апланат. Съставен е от два ахромата , разположени симетрично, както при перископа, от двете страни на диафрагмата. При този обектив недостатъците на лещите са сведени до минимум. Ъгловия му обхват е до 45 градуса.

Анастигмат. Съвременен обектив, при който напълно са отстранени аберациите. Ъгловия му обхват е от 30 до 140 градуса. Дава равномерно  и рязко изображение, в резултат на точни изчисления и съчетание на лещи от различно оптично стъкло на брой три и повече.

Триплетите са несиметрични анастигмати. Съставени са от три лещи, , на разстояние една от друга. Средната леща е разсейвателна, а другите две - събирателни.

Сложен триплет. Схемата на триплета впоследствие е била усложнена, като впоследствие в конструкцията му е била включена четвърта, залепена леща, с която да се увеличи относителния отвор и ъгловия обхват на обектива.

Ø  Според фокусното разстояние.

Нормални обективи, ъглов обхват от 45 до 60 градуса. Фокусното разстояние е приблизително равно на диагонала на кадъра. Този ъгъл е избран от чисто практически съображения - да е близък до зрителния ъгъл.

Широкоъгълни (късофокусни) обективи, ъглов обхват не по-малко от 60 градуса. Фокусното разстояние на тези обективи е значително по-малко от диагонала на кадъра. Изображението се отличава с по-голяма дълбочина на резкостта и по-малък мащаб, отколкото мащабът получен с нормален обектив. Скъсяват значително разстоянието до близките планове, отколкото до далечните части на обекта, в резултат на което се получават перспективни изкривявания. Съществуват обективи с обхват до 180 градуса.

Дългофокусни обективи, ъглов обхват по-малък от 40 градуса и фокусно разстояние, по-голямо от диагонала на кадъра. Изображението е с малка дълбочина на рязкост в сравнение с нормалните обективи. Създадени за снимки с по-голям мащаб от по-голямо разстояние.

Ø  Според светлосилата

       Много светлосилни - от повече от 1:1 до 1:2

       Достатъчно светлосилни - от 1:2,8 до 1:3,5

       Средно светлосилни - от 1:3,5 до 1:4

       Малко светлосилни - от 1:5,6  и по-малко.

Ø  Според предназначението.

       Портретни. Сравнително дълго фокусно разстояние и недокоригирана сферична и хроматична аберация за по-меко изображение.

       Репортажни. Светлосилни обективи, позволяващи работа в неблагоприятни светлинни условия.

       Репродукционни. Изчислени за малки предметни разстояния, с малка светлосила, висока разделителна способност.

Източник: http://www.macropic.net/VIDOVE.html

полезна информация за приятен конкурс http://www.mi.government.bg/bg/theme-news/miet-obyavyava-onlain-fotokonkurs-otlichni-turisticheski-destinacii-eden-balgariya-2012-653-m0-a0-1.html

Добър съвет !
Как да направим снимките снимани с нашата любителска камера да изглеждат, като професионални.
Може да намерите Lightroom в сайтовете за споделяне Arenabg.com и zamunda.net

Част 1

Методи за определяне на експозицията  тази функция на цифровия  фотоапарат определя  яркостта на обекта. В повечето  случаи се използва  оценъчно мерене на осветеността.  А ето ги и режимите за  измерване на осветеността: 1. Оценъчно мерене - това е универсален  режим и е подходящ  за портретни снимки и дори за обекти, осветени  в контражур. Фотоапаратът автоматично задава експонацията така,  че да съответсва на характеристиката на сцената. 2. Частично мерене- този режим е ефективен, когато  фонът е много  по- чрък от заснемания обект поради осветяване в контражур и други.  Сивото поле на илюстрацията вдясно (номер 2) показва зоната,  в която се измерва осветеността, за да се постигне  стандартна експозиция. 3. Осреднено мерене с приоритет в центъра- при този  метод се измерва осветеността в центъра на визьора  и след това се осреднява за цялата сцена. Този метод  изисква малко повече знания за фотографията.

Скорост на затвора 

скоростта на затвора е мярка за времето, през което затворът остова отворен. Колкото повече време затворът е отворен, толкова повече светлина достига до сензора. По-бързите скорости често изискват по-широко отворена бленда (по-малко число F) и позволяват действащият обект да се замрази. По-бавните скорости на затвора позволяват с по-затворена бленда (по-голямо F-число) да се заснемат снимки на по-слаба светлина.  При изплзването на статив и по-ниска скорост на затвора се получава ефект, който показва движение, динамика. Снимката вдясно е пример за това, скоростта е 1,6 сек., правена в метрото в град Порто. Така всички неподвижни обекти остават неподвижни, а движещите се размазват, придавайки усещане за движение в снимката. Тъй като в метрото беше светло, трябваше да се намали отвора на (в случая F 13) блендата, т.е. да пропуска по-малко светлина, позволявайки да се намали скоростта на затвора.

Бленда - какво е тя и за какво служи 
       Във фотографията бленда (може да с е ползва диафрагма и апертура) на фотоапарат, се нарича приспособлението определящо количеството светлина, която ще попадне върху светочувствителния слой на фотографската лента. Изразява се с диафрагмено число, което е отношение от фокусното разстояние на обектива и диаметъра на отвора на блендата. Колкото това число е по-голямо, толкова блендата е по-затворена и е с по-малък диаметър и обратно. Например при една и съща експонация (скорост) при слънчево време ще поставим бленда 11 или 16, а при мрачно 4 или 5,6. Точното съотношение бленда/скорост определя добра експонация и качествена снимка. Блендата влияе и върху рязкостта, като колкото диафрагменото число е по-голямо, толкова дълбочината на рязкостта е по-голяма, т.е нашата грешка при фокусирането е по-малка. Когато използвате голяма стойност за отвор на блендата, имайте предвид, че при ниска осветеност може да има размазване на снимката , поради заклащане на фитиаоарата. При това положение стойността на скорост на затвора ще е по-ниска- трябва да увеличите ISO или да използвате статив. Също така , колкото по-близо е обектът, толкова по-малка е дълбочината на рязкост - обратното. В примера със снимката вдясно е използван твърд обектив 50 mm / 1.8 , с максимално отворена бленда и близо до обекта на снимане за постигане на "размазан"  (дефокусиран ) фон.

        Какво означава ISO в фотографията
ISO - В фотография, номер на ISO, е показател за чувствителността на сензора, когато е по-голям брой показва по-висока чувствителност. Едно от предимствата на цифровата матрица е, че сигналът, който тя генерира като реакция на падащата върху нея светлина, може да бъде усилван.  Това ознаава, че стандартната светлочуствителност - 100 ISO единици- може да се увеличи, ако околното осветление е слабо. Качеството на изображението няма да е толкова добро, но ще е задоволително. Повишената чувствителност на матрицата позволява да снимате при по-ниско ниво на осветеност, но на съответната цена - шумът. Той съответства на увеличената зърнистост. Шумът  от дълга експозиция (секунда или повече) се нарича стационарен, или шум с фиксиран рисунък. Има практически метод за намаляване на този шум, като направите втора снимка със същите настройки, но с покрит обектив, така, че да излезе черна. Вторият кадър има същото разпределение на шума и по този начин по- късно може да комбинирате двата във Фотошоп и да позлвате черната снимка, за да елиминирате шума.